Коментари

ksdnb abv.bg


10 юни 2006 13:39:56

Поздравление към г-н Красимир Кънев за позицията на БХК.
Поздравление към Главния редактор на сп."Обектив" г-жа Юлияна Методиева.
Поздравление към адвокат Свилен Овчаров за отстояване на истината чрез доблестната му позиция, както в съда така и с великолепната статия "АБСУРДНАТА БИТКА" в бр. 132 на сп."Обектив"-стр.16.

КСДНБ / Комитет за Свободна, Демократична и Независима Беларус /си позволява да направи следните допълнения към горната статия:

І. КЪМ ПОДЗАГЛАВИЕ "ПРЕЗИДЕНТЪТ НА БЕЛАРУС"

1. Най-главният отсъстващ в статията факт, уличаващ президента Лукашенко, избран в края на 1994, а не през 1995 г. за президент на Беларус, предхождащ действията му на смачкване на опозицията е разтуряне от него на законно избрания през есента на 1995 г. ”Верховный Совет / Парламент / - 13 Созыв” с председател г-н Семьон Шарецки, и едва след това започва с административни актове да забранява политическите партии и физически да унищожава поетапно техните политически лидери.
2. Избрания в този парламент депутат Виктор Иванович Терещенко от БНР / беларуска народна партия /, както и всички останали депутати е имал двама помощници със заплата към парламента в този период от по 220 бел.рубли / 1 хляб е струвал 0,40 бел.рубли / всеки:
- Михаил Вашкевич за връзка с медиите
и
- Виктор Нестюк за връзки с обществеността / и граждани, неправителствени организации и политически партии /.

ІІ. КЪМ ПОДЗАГЛАВИЕ "ПРЕЗИДЕНТЪТ НА БЪЛГАРИЯ"

1. КСДНБ е съгласен с позицията на БХК, че Президентът на България г-н Георги Първанов не спазва конституционните си задължения, съгласно чл. 98, ал. 10 от Конституцията на Република България приета от ВНС, обн. в бр. 56 на ДВ от 13 юли 1991 г., а именно: досега българският президент не е предоставил на никого нито едно политическо убежище, в т.ч. и на беларуския политически емигрант в България от 10 август 1996 г. г-н Михаил Йосифович Вашкевич, което не дава възможност на кандидатите за политическо убежище да се възползват с правомощията на президента по чл. 98, ал. 9, за получаване на българско гтражданство.
2. КСДНБ счита, че България, която в лицето, както на правителство и на парламент, така и в лицето на президента е с декларирани намерения за пълноправно членство в ЕС. Държавите от ЕС осъдиха позиция и действия на Президента на Беларус по отношение на опозицията на Беларус, както по повод убийството като метод на Лукашенко за саморазправа с опозицията. Българският президент не осъди действията на Лукашенко, а напротив повиши ранга на посолството на Република България в Беларус, замразено при правителството на Иван Костов и повиши ранга на посолството с изпращене на посланик Петър Гунчев, което е в съответствие с правата му по чл. 98, ал. 6.

Статьи,опубликованные в Болгарии.

До Върховен административен съд
Република България
Петчленен състав




Писмено становище

в защита на

Михаил Йосифович Вашкевич
гражданин на Беларус

изготвено от

Правната клиника при Юридически факултет
на Софийски университет “Свети Климент Охридски”,
Отдел “Бежанско право”
бул. Цар Освободител 15, гр. София


Уважаеми Върховни съдии,

С Решение №4040 от 23.04.2002г. Върховен административен съд – Трето отделение отхвърля Жалбата срещу Решение №4348 от 08.08.2001г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет(АБ), като я намира за неоснователна.

При преценка на фактите, определили изхода на делото, Съдът не отчита редица обстоятелства от съществено значение за законосъобразността на решението.

Агенцията за бежанците (АБ) посочва, че е налице отказ на искане на Михаил Вашкевич за предоставяне на убежище от страна на Президента на Република България. Това не отговаря на истината. Горепосоченото твърдение се използва, за да се докаже, че искането за признаване на статут на бежанец не е политически мотивирано. До момента Михаил Вашкевич все още няма отговор от администрацията на Президента. Не е налице отказ за предоставяне на убежище и АБ не представя никакви доказателства в подкрепа на своето твърдение. При това положение самото позоваване на тези аргументи и приемането им от Съда за меродавни е напълно неоснователно и погрешно. Нещо повече, Съдът приема и тезата, че е налице отказ от предоставяне на “политическо убежище”. Позволяваме си да отбележим, че Президентът има правомощия да предоставя “убежище”, а политическите мотиви са само едни от възможните основания за това.